Най-доброто от любимата Италия в 18 дни
Надали ще ви учудя, ако споделя с вас, че любимата ми страна в Европа е красивата Италия… Не само, защото съм родена там (макар може би да ме прави леко пристрастна), а защото във всяко кътче на тази райска страна, откривам нещо различно и магическо… <3
Всеки град, всяко селце, всеки регион е толкова различен от останалите и носи своя собствена атмосфера.
Но да не се прехласвам толкова, нека премина към същинската цел на тази публикация, а именно да ви разкажа за двуседмичното си приключение с кола из Италия!
Какво ще намерите в публикацията?
Тук ще опиша основно маршрута, такси за магистрали, винетки и избраните спирки в случай, че има други ентусиасти, на които би помогнало описанието на подобно начинание, след което ще напиша отделна статия за всяко едно от местата, тъй като определено имам много какво да разкажа и опиша. Надявам се да ви хареса и да ви е от полза!
Препоръка:
Ако ще пътувате с кола до Италия, препоръчвам да има поне 2-ма шофьори, за да може да се сменяте, когато се уморите. Ние бяхме двама и се справихме, но ако сте повече – ще ви се падат по по-малко километри. =)
Ако до сега не сте предприемали по-дълго пътуване с автомобил, преценете дали си заслужава – ако ще сте прекалено притеснени и ще ви се отрази – няма смисъл, но ако това ви звучи предизвикателно и интересно и мислите, че ще се справите – информирайте се добре, „въоръжете се” с навигация и търпение и предвидете няколко спирки по пътя, за да може да сте отпочинали и все пак да се насладите на цялото пътуване.
Друг вариант е да пътувате със самолет до някъде, откъдето да си наемете кола и отново да се възползвате от предимствата на обикалянето с автомобил. Все пак, Италия е дестинация, до която е удобно да се стигне с кола, а първият голям град в Италия се намира на около 1000 километра – Триест.
Но нека се върна от самото начало. Ето го и избраният от нас
Маршрут:
София – Калотина – Ниш – Белград – Загреб – Любляна – Триест – Венеция – Падова – Верона – Флоренция – Сиена – разходка из Тоскана – Салерно – Амалфийско крайбрежие – Матера – Саленто – Отранто – Лече – Бриндизи – Игуменица – Солун – София.
Време: 18 дни
Както споменах по-рано, най-добре е да направите спирка и да преспите в Загреб или в Любляна. Още повече, че се преминават няколко гранични пункта и съответно не се знае колко време ще ви отнеме.
Ето и кои са границите:
- българо – сръбска – тук обикновено се минава сравнително лесно, но все пак зависи, ако уцелите пиков момент, може да ви се наложи доста да почакате.
Информация за пътните такси в Сърбия и цените за преминаване по сръбските магистрали, може да намерите тук.
- сръбско – хърватска – тук чакахме към 3 часа за преминаване на границата; често се получават задръствания именно на тази граница, така че имайте го предвид. Ето и информация относно магистралните такси и в Хърватия тук.
- хърватско – словенска – тук също почакахме доста.
Ако преминавате през магистралите в Словения, не забравяйте да си закупите винетка веднага след границата! Глобите са солени. На линка ще намерите актуална информация за винетките в Словения, като към момента цената на 1-седмична винетка е от 15 € за лек автомобил.
Не забравяйте да вземете със себе си и зелена карта, освен всичко останало, което е задължително (като аптечка, пожарогасител, резервна гума, крик и т.н.).
Имайте предвид, че по магистралите горивото е по-скъпо, отколкото в населените места.
Обратно към пътеписа:
Връщаме се на това, че е хубаво да разделите пътя с преспиване.
Ние се спряхме на словенската столица, която изключително много ме впечатли и ми допадна. Спахме там, съответно си взехме колела и за два дни разгледахме обстойно и се насладихме на основните неща, които предлага Градът на Драконите. Скоро очаквайте материал за Любляна с всички подробности.
След което продължихме към Триест, но не се спряхме там, а се запътихме директно към Венеция, като й отделихме нужното внимание и посетихме и Верона. Спахме в едно градче близо до Венеция – Местре, за да не се притесняваме за паркирането в града. С автобус от Местре, стигнахме в центъра на Венеция за 30 минути.
Като споменах паркиране, ето полезен сайт за намиране на обществени и частни паркинги в Италия с информация за работно време, цени и адрес- Parkopedia.
Още малко полезна информация за маркировките и шофирането в Италия:
- синя маркировка – обозначава платен паркинг, като трябва да поставите билет за заплатен паркинг; цените варират за различните региони, трябва да има табела (като при нас).
- бяла маркировка – свободно паркиране, трябва да са упоменати часовете, за които важи
- жълта маркировка – за живущи, служебен паркинг, инвалиди и т.н.
Ето и сайт за състоянието на магистралите в Италия на английски език: тук. Може да видите дали са в ремонт и друга полезна информация.
Шофирането по магистралите е сравнително спокойно, има няколко ленти, движението обикновено е в ограничения, тъй като глобите са доста солени. Трябва да внимавате в градовете и по-малките населени места, по улиците почти няма да видите паркирана кола, която да не е чукната; много често италианците имат навика да се наместват между колите, „целувайки” съседните.
Флоренция
Следваща спирка, на която отделихме повече дни след Венеция, беше един от най-запленяващите италиански градове – Флоренция. Нямам търпение да започна с разказите за там. Спахме в хотел, не прекалено далеч от центъра, обикаляхме само пеша и повярвайте ми – голямо обикаляне падна! 😀 Но определено си заслужаваше. Там ядохме и най-вкусният сладолед…
Реално, като обобщение – първата седмица решихме да е по-туристическата част – забележителности, обикаляне и потапяне в културата и атмосферата на местата, които посещавахме.
Салерно
След Флоренция, се запътихме към Салерно – не толкова известен град в Южна Италия, който отново силно препоръчвам. Дори бих ви препоръчала къде да спите там, тъй като беше просто прекрасно (в публикацията специално за Салерно).
От сега нататък съм решила да препоръчвам всички места, които смятам, че си заслужават (за преспиване и храна), за да бъдат разказите ми още по-полезни за вас. Тези, които не са ми допаднали, няма да споменавам, освен ако не е имало нещо фрапантно.
Амалфийското крайбрежие
От Салерно направихме уникална разходка из Амалфийското крайбрежие – райско кътче, което определено спечели специално място в сърцето ми.
Обещахме си следващия път да го минем и по вода, за да му се насладим и от друг ъгъл. Ако имате възможност, абсолютно препоръчвам да го посетите, отделяйки специално внимание на Амалфи и Позитано. Гледките, които се разкриват са меко казано уникални. Влюбих се!
Саленто
Втората седмица решихме да се отдадем на почивка, море и релакс, но разбира се, обиколки не липсваха. За целта се насочихме съвсем на юг – в региона Саленто, където обикаляхме плажовете, сред които „Малдивите на Саленто”, Санта Мария ди Леука (и с яхта), пещери, заливи, град Лече, Отранто и въобще пообиколихме Южна Италия, посетихме и Матера и за пореден път се убедих, че е изключително красива и обаятелна!
След това наситено с емоции двуседмично приключение, дойде време да се връщаме обратно.
Запътихме се към Бриндизи, където спахме една вечер, за да хванем ферибот (който за малко да изпуснем!) , който да ни откара до Гърция и от там обратно към София.
Беше наистина уникално пътешествие! <3 Обещали сме си втора част в други части на Италия…
Очаквайте публикации за всяко едно от описаните места! А кое е вашето любимо място в Италия??
