17 въздействащи Цитатa за майка и дъщеря

Няма да забравя как, докато бях бременна една възрастна жена ме заговори. Попита ме дали знам пола на бебето. Отговорих „Момиче“. И тя възкликна „Благословена сте! Да имаш дъшеря е благословия!“

Погледнах учудено, в моята глава, какъвто и да беше пола, подозирах, че все така щеше да отговори. Но последва пояснение, което може да се обобщи с поговорката:

„Дъщерята е твоя за цял живот, а синът – докато не си намери съпруга.“

Споменавам го по-скоро шеговито, всичко зависи от връзката между родител и дете, без значение дали е момче или момиче. Но тъй като аз самата за момента имам само дъщеря, реших да събера на едно място вдъхновяващи стихове и Цитати за майка и дъщеря.

Ето ги и тях:

Вдъхновяващи Цитати за майка и дъщеря

***

 „Майката е първият и най-важен пример за дъщерята, а тя – нейният най-голям фен.“

***

„Майката и дъщерята са свързани с нишка, която никой не може да разплете.“

***

„Дъщерята е просто малко момиченце, което расте, за да стане най-добрият ти приятел.“

***

„Майка и дъщеря никога не се разделят истински, може би на разстояние, но никога в сърцето.“

***

„Да имаш мини версия на себе си е забавно, докато не започне да се държи точно като теб.“

***

„Между майка и дъщеря,

безусловната любов

и истинското приятелство

започват на сантиметри от сърцата.

И остават безкрайни.“

Любомира Димов

***

„Докато една жена осъзнае, че майка й е била права, тя вече има дъщеря, която смята, че майка й греши.“

***

„Всяка майка трябва да помни, че един ден дъщеря й ще последва нейния пример, не нейния съвет.“

***

„Дъщерята е човек, с когото се смееш, мечтаеш и обичаш с цялото си сърце.“

***

„Майката на дъщеря всеки ден е изправена пред труден избор – фиба с пеперуда или с цвете?“

***

„Дъщерята е един от най-красивите подаръци, които този свят може да поднесе.“ 

***

Стихове за майка и дъщеря

***

Мое малко момиче,

моя малка жена,

мое диво кокиче,

победило снега,

продължение мое,

смисъл мой и мечта,

смях на устните твои –

полет в мойта душа.

Господ -знам- ме обича,

щом те даде на мен,

мое диво кокиче,

мой бял утрешен ден.

Усмихвам се с очите влажни

и топло ти благодаря,

че дишайки ме правиш важна,

че ти си мойта дъщеря!

Мадлен Алгафари

***

Не бързай, детето ми,

не бързай да ставаш голяма!

Знам, препуска сърцето ти –

да пораснеш, търпение нямаш.

Този свят те привлича

да се втурнеш в безброй посоки.

И мечтаеш да тичаш

непокорна, без страх от високото.

И сънуваш пътеки

без досадни стени и без граници,

за да носиш по-леко

свойта крехка момичешка раница.

Че е толкова тежко

някой все да ти дава съвети,

да те пази от грешки,

да напомня: “Ела си по светло!”

Огледалото свети,

щом застанеш пред него, принцесо!

Но не бързай, детето ми,

да затваряш вратата на детството!

Някой ден ще узнаеш –

светът е далеч по-различен

от детската стая,

оцветена с молив и боички.

Някой ден ще пораснеш

и ще станеш съвсем голяма.

Ти ще бъдеш прекрасна!

Ала аз ще съм стара тогава.

Петранка Божкова

***

Ако можех да отгледам детето си отново

Ако можех да отгледам детето си отново

Щях най-напред да се погрижа да има самочувствие,

а след това дом…

Щях повече да рисувам с пръсти

и по-малко да соча с пръст…

Щях да отделям по-малко внимание на грешките

и повече на близостта…

Щях да гледам по-малко часа

и час по час да си отварям очите…

Щях да искам по-малко да знам

и повече да обичам…

Щях да ходя повече на екскурзии

и повече да пускам хвърчила…

Щях да престана да си играя на сериозна

и сериозно да играя…

Щях повече да тичам през полята

и да зяпам звездите…

Щях повече да гушкам

и по-малко да дърпам и тегля…

Щях по-честичко да виждам

дъба в жълъдчето…

Щях по-рядко да съм твърда

и да утвърждавам по-често…

Щях по-малко да ратувам за любовта към силата.

И да се грижа повече за силата на любовта…

Даян Луманс

***

Тя, дъщеря ми

Тя е моята стъпка нагоре,

радостта на живота ми, мойто момиче,

отворени пътища, светли простори,

моето право да кажа: „Обичам!“

Тя ме събужда със мила усмивка,

…в очите си светли побира света ми.

Аз съм й майка, но вечно й липсвам

и тя ме упреква – тя, дъщеря ми.

Когато е тъжна, затръшва вратата

и сили събира от моите сили.

И чувам, когато прегръща стената,

прикрива сълзите и аз я разбирам.

Тя е моето слънце и моята вечер,

моята прошка и моя награда.

Когато съм лоша, ме чувства далечна,

но после си вкопчва във мене ръката.

Тя ме придържа, когато пропадам,

…до мене застава, рамо до рамо.

Струва си всичко, което изстрадах,

когато прошепва ми тихичко „мамо“…

Аз я обичам, но тя не разбира,

че майките често превръщат се в чужди.

Когато корим ги, нима не разбират,

че лесно се чупят красивите кукли?!

Аз съм до нея, но всъщност ме няма

и тя ме поглежда хладно, със злоба.

Но аз и прощавам, понятие няма,

за нея ще мисля дори и от гроба.

Понякога искам да плача, да чупя…

Когато съдбата със гръм ме взривява,

ще викам високо и нека ме чуят,

че моята сила е тя – дъщеря ми.

Тя е моята стъпка нагоре,

с нея забравям, че има обратно.

За нея земята, света ще преровя,

а другото всичко мимолетно е, кратко…

Деница Красимирова

***

Да имаш дъщеря е любов

Откраднах си един ден само за мен и моето пораснало момиче. И в края на този сладък ден, изморена и усмихната, си мисля колко е прекрасно да имаш дъщеря.

Да ходите двете на пазар. Да пробвате нелепи дрехи и да се заливате от смях в пробните. Да прекарвате часове в някоя книжарница и да се прехласвате по бляскавите стикери, които са за възраст до 6 години, но които и двете все още обичате. Нищо че и двете сте в пъти по-големи. Да си купувате нови тефтери, въпреки че имате вече няколко неизползвани, и да не се налага да обяснявате защо са ви. Стига само да кажете:

– Виж корицата!

А после да направите онова завъртане с очи, което обяснява всичко.

Да ядете сладолед, говорейки си женски тайни. За чувства и мечти. За приятелство и за последния добър филм на Дисни. Да се смеете и да плачете в един и същи час и да не се налага да обяснявате, че всъщност това са просто момичешки емоции. Да вървите ръка за ръка без да се притеснявате, че ще изглеждате нелепо. Не е нелепо. Любов е. Между майка и дъщеря. Свещена. Единствена. Незаменима. Вечна.

Да имаш дъщеря е да изживееш лукса на момичешките си мечти за втори път. Да сбъднеш най-нежното, най-благото в себе си. Да рисуваш в розово дните си. Да търкулваш звънък смях из миговете. Да чувстваш как светът продължава твоето женско начало. Подарил си му своето най-красиво цвете, което някой ден ще разцъфти и ще пръска навред женствеността си. Да имаш дъщеря е целувка от Бог. Нежно вълшебство. Свещен дар.

Да имаш дъщеря е Любов!

Моника Василева

***

Рецепта за щастие

На дъщеря ми

Бъди добра. Бъди разумна, дъще.

И блясъкът в очите си пази.

Когато те обидят, не отвръщай.

Проклинат ли те, ти – благослови.

Не се стреми към гордост и към слава.

Във малките неща е радостта.

Животът често взима. Ала дава

добър урок в замяна на това.

Ще падаш и ще ставаш много пъти.

Не се плаши. Страхът е лош другар.

И мъка, и тревога ще настъпи,

но ти приемай всичко като дар.

Главата дръж изправена високо.

Не се влияй от хорските мълви.

Приятели недей да съдиш строго.

Дори да те засегнат, им прости.

Животът е безумно кратък, дъще.

Не го пилей в омраза и във яд.

Обичай! Любовта ще ти се връща.

И по-красив ще става твоя свят.

Васка Мадарова

Връзката между майка и дъщеря е много специална и може още много да се каже и изпише за нея. Въпреки това, се надявам и малкото събрани стихове и Цитати за майка и дъщеря да са ви харесали и докоснали. Ако имате друг любим цитат по темата, ще се радвам да го напишете в коментар. 🙂 

Поздрави и до нови срещи!