Пътуването до Албания ни донесе изключително много положителни емоции. Тази страна успя да ни изненада и впечатли с уникалните си гледки и природа, красивите си планински селца, невероятно синьото море, гостоприемното отношение и изключително вкусната храна. Оказа се и доста евтино, дори и за нас българите.
Така че, ако се чудите дали да посетите Албания, не се чудете! А багажа пригответе. 🙂
А ето какво ще намерите в публикацията:
Ако ви е интересно, гледайте интервюто ми в Преди обед, където разказвам и за преживяването ни в Албания. ⇓
Как да стигнем до Албания?
Основните варианти са два – с автомобил от България или със самолет.
Към момента единствените директни полети до Албания са чартъри, които вървят с програма (хотел и т.н.).
Като почитатели на самостоятелното пътуване, ние избрахме първия вариант – с коли. Пътят не е малко като време (около 8-10 часа), но може да се раздели на две части с преспиване.
Ние го взехме наведнъж. Пътят през Македония на отиване беше доста разбит (през Скопие, после посока Дуръс). На връщане избрахме по-добър маршрут (от Корча пак през Македония, но през Охрид).
Има и вариант през Гърция, зависи накъде точно сте се запътили и каква е програмата ви.
Какви документи са ни нужни за Албания? Можете да пътувате само с лична карта, но ако питате мен, винаги е хубаво за всеки случай да си носите и паспорт и да ги държите на две различни места.
Валута – албански леки. На повечето места не приемат евро и забравете за пос терминал в заведения и магазини (не говоря за най-туристическите места, макар и на някои такива да ни отказаха). Почти навсякъде се плаща кеш, така че най-добре да обмените достатъчно валута преди да тръгнете.
Хубави пътища, лоши шофьори
Пътищата в Албания са доста приятни, без дупки и кратери, но… Единствено трябва да внимавате с шофьорите. Там, такова нещо като предимство сякаш не съществува, а светофарите в повечето градове почти липсват. Общо взето важи правилото „Който стигне пръв е с предимство“. Необходимо е малко време, докато свикнете с хаотичния им начин на шофиране, така че бъдете внимателни. Нямаше такси за пътищата, нито винетки.
Отбелязвам още едно наблюдение – почти всички албанци карат Мерцедеси. 😀 Със сигурност ще го забележите, оказа се, че има много вицове по темата.
Може да станете свидетели и на странни неща, като този начин на пренасяне на хладилник:
Албания – Земята на орлите
Любопитно е да споменем, че албанците не наричат страната си Албания, на албански думата е „Shqipëri”, което в превод означава Земята на орлите. Ето защо именно орелът е националният им символ, който присъства и на знамето им.
А преди да се впуснем в обиколка из страната, важно е да направя едно уточнение – в Албания на повечето места не говорят английски (или друг език). Бъдете готови за импровизация. И въпреки езиковата бариера, албанците са много гостоприемни и мили.
Кои градове и забележителности в Албания да посетим?
Тук започва интересната част! Градове, природа, забележителности – в Албания има от всичко. Зависи от времето, с което разполагате, а и от вкусовете ви, но сега ще ви разкажа какво включваше нашата програма. Можете да я ползвате като ориентир, имайте предвид че бяхме отделили 10 дни за активно обикаляне.
Да започваме!
1. Дуръс или Драч
Дуръс, или Драч, както е известен в Балканските страни, е най-голямото пристанище в Албания и един от най-старите градове в страната. Бил е столица на Албания преди Тирана.
Тук беше първата ни спирка, но да ви кажа честно – не останахме очаровани.
Курортен град с много хотели, плажната ивица не е особено привлекателна, хората я ползват основно за разходка привечер, храната е повече като за туристи.
Напомня малко на Слънчев бряг/Златните преди доста години.
Все пак, не е лош за кратък престой. Най-интересното в града е най-големият амфитеатър на Балканите. Построен през II-ри век, той е събирал до 20 000 зрители.
Съвсем наблизо се намират останки от крепостни стени и Венецианската кула, известна още с името Ротонда. На върха й има ресторант с гледка.
Разходката по крайбрежната също е приятна, с много заведения. Алеята завършва с големи стълби, където хората сядат да гледат морето.
2. Крепостта Розафа или Шкодренско кале
След два основни града в Албания, време е да преминем към друг вид забележителности. Първата е историческа – крепостта Розафа, известна още като Шкодренско кале.
Около нея се носи интересна легенда. Имало трима братя, които дъъълго се мъчили да построят крепостта. Но колкото и да се опитвали, през нощта построеното се рушало. Един ден ги навестил старец, който им подшушнал, че за да се получат нещата, била необходима голяма саможертва. Трябвало да задидат скъп човек в основите на строежа. И така, тримата братя, които имали красиви жени, решили, че първата, която им донесе храна на другия ден, ще бъде избраницата. А защо не последната? Съпругата на най-малкия брат – Розафа, се появила първа. От там и името на крепостта.
Крепостта Розафа се издига на 130 метра надморска височина, а гледките, които се откриват от там са невероятни. Обградена е от водите на две реки, които я правят още по-труднодостъпна, а гледките – още по-красиви. Навремето е имала важно стратегическо значение.
Наблизо се намира и Шкодренското езеро.
***
Ако искате да спите някъде в района на град Шкодра, препоръчвам Къмпинг Легиенда – Camping Legjenda. Страхотни къщички, ръчно изрисувани, внимание към детайла, страхотна градина и външен басейн. Попаднахме там съвсем случайно, след като колата на нашите приятели се развали и трябваше да променим плана в движение.
Бяхме се запътили към национален парк Тет и Валбона в планината, но съдбата поиска друго. И резултатът беше страхотен. А и се оказа, че пътят бил затворен, заради натрупалия сняг. За пореден път видяхме в действие поговорката „Всяко зло за добро“.
3. Столицата Тирана
Следващата ни спирка беше сегашната столица на Албания – Тирана.
Първите ни впечатления бяха свързани с трафика и ужасното шофиране на албанците. Пресичането също е истинско предизвикателство.
Веднага след тях, дойдоха и първите положителни – градът се оказа доста по-зелен от очакваното, което беше приятна изненада. Ако разполагате с повече време, разходете се из градския парк.
Центърът на Тирана е приятен, като основните забележителности са площада Скендерберг в чест на националния герой, който повежда въстание срещу Османската империя през 15-ти век. На същото място през Комунизма е стояла статуя на Сталин.
Наблизо се намира джамията Етем Бей – красива сграда от 18-ти век, която е била затворена по време на комунистическия режим.
От другата страна на площада се намират най-големите музеи в страната, включително Националният исторически музей, който е украсен с огромен социалистически стенопис на победоносните партизани.
Недалеч от площада се намира и Пирамидата, но не си представяйте египетските пирамиди. Става въпрос за проект на дъщерята на комунистическия лидер Енвер Ходжа, която до 1991 г. е била музей, а след това конгресен център. По време на войната в Косово в пирамидата се е помещавала и базата на НАТО.
Днес, сградата е в окаяно състояние. Имало е идея да се разруши, но след протести на гражданите, са я оставили като важна за облика на града.
Музей, който по мое мнение заслужава вашето внимание е BUNK’ARТ 2. Това всъщност е бил бункерът на диктатора Енвер Ходжа. Бил е предназначен за подслон на висши служители на МВР в случай на ядрена атака. Превърнат е в музей, като вътре в различните помещения можете да проследите историята на Албания по време на режима. Много е въздействащо, информативно и интересно.
Има и друг подобен музей – BunkArt 1, но от него нямам лични впечатления.
Ако искате да избягате от града, може да се възползвате от лифта, който води до Национален парк Дайти и предлага гледка към града от планината.
Няма как да не спомена, че едно от нещата, с които е известна Тирана е нощният живот. При нашето посещение имаше вечерен час и, за съжаление, не успяхме да се докоснем до него.
4. Езерото Коман и каньонът на река Шала
Това е едно от абсолютно задължителните места за посещение по време на престоя ви в Албания (ако питате мен). Нещо като балкански вариант на Тайланд или Филипините. Разходка с лодка в дива река, заобиколена от природа и високи живописни скали, завършващо с вкусен обяд… Страхотно изживяване!
Пътят до самите лодки е доста кофти, така че ви съветвам да платите на някой да ви закара, отколкото да шофирате сами до там. Заслужава си!
5. Берат – Градът на хилядите прозорци
Следващото предложение е истинско бижу, намиращо се в сърцето на Албания. Става въпрос за Берат – градът на хилядите прозорци, датиращ от 5-ти-6-ти век пр. Хр.
В списъка на ЮНЕСКО, това за мен лично е най-красивият град в Албания. Със запазената си типична архитектура от османско владичество, средновековните църкви, джамии и манастири, река Осъм, която преминава през града и приятната си атмосфера, Берат ще ви заплени.
Задължително се качете до крепостта – гледките, които се разкриват от там са уникални.
Тук може да се насладите на традиционни ястия, като препоръчвам да отидете при Ени (Eni Traditional Food Berat), ако нямате против непретенциозна обстановка и автентична храна.
6. Курорта Вльора
Следващата ни спирка беше курортното градче Вльора, разположено в едноименен залив на брега на Адриатическо море. То ни посрещна с красив залез и малко разправии.
Опитаха се да ни „метнат“ и да ни пробутат друго място за спане. Ние бяхме резервирали апартамент във високата част на града с гледка към морето. Искаха да ни сложат до главната, но след настояване от наша страна, половин час по-късно ни настаниха на правилното място. Така че, винаги настоявайте да получите това, за което сте платили.
Вльора е град със стратегическо местоположение и богата история, а днес е популярна туристическа дестинация. Струва ми се важно да споменем, че тук се е състояло албанското национално събрание, което обявява независимостта на Албания от Османската империя на 28-ми ноември 1912 г. Разбира се, има площад, посветен на събитието.
Освен това, Вльора е известен с производството на маслини. На територията му виреят около 280 000 маслинови дръвчета.
Един от плажовете на юг от Вльора:
7. Насладете се на гледките по пътя
Трябва да уточня, че придвижването от място на място се случва доста бавно, тъй като се минава през много планини и завои, но изцяло си струва!
За миг не съжалих, че „загубихме“ време в път, тъй като наистина се насладихме на уникални красоти. Правихме импровизирани спирки, което добави допълнителен чар на цялата обиколка. Пейзажите са разнообразни и „изпълват душата“.
Оглеждайте се за бункери
В този ред на мисли, докато пътувате из страната, ако се оглеждате, несъмнено ще забележите хиляди бункери, кацнали на всеки ъгъл. Някои от тях са превърнати в кафенета, други са изрисувани, трети едва се виждат. Може да си направите състезание кой пръв ще види повече.
Интересно е, а е и част от историята на страната. По времето на Енвер Ходжа за около 20-тина години са построени общо над 170 000 бункера. Стрували са доста ресурси на Албания, като са били пренебрегнати други нужди. Така и не се е стигнало до тяхното използване по предназначение по негово време.
8. Аргирокастро – Сребърният град
Аргирокастро е друг очарователен град, включен в списъка на ЮНЕСКО. В превод от гръцки името му означава „Сребърен град“.
Старият град датира от около 14-ти век и е известен със своите каменни сгради. Най-впечатляващи са покривите им, които също са направени от плосък камък.
Задължителна спирка в Аргирокастро е крепостта, откъдето се открива невероятна гледка към града и природата наоколо. Часовниковата кула е едно от най-интересните неща тук, както и експонатите от Националния военен музей на Албания. Един от тях е американски самолет, прихванат и приземен на летището в Тирана през 1957 г. от албански самолети.
По време на Първата и Втората световна война, крепостта е била убежище за жителите на града от въздушни бомбардировки. А по време на управлението на Енвер Ходжа, крепостта е била превърната в политически затвор.
Уличките на стария град са тесни и кокетни, пълни с кафенета и ресторанти. Ние си харесахме такъв с гледка от високо.
9. Саранда
Време е да погледнем на юг – към Саранда и албанската ривиера. Това е, може би, един от най-известните и посещавани курорти в Албания.
Градът е претърпял огромно развитие и застрояване през последните 20 години. Не е лош, но зависи от вкуса ви. На мен, например, ми допаднаха повече някои от не толкова популярните дестинации. Отсреща се намира остров Корфу.
По време на престоя ни в Саранда наехме лодка, от която гледахме залеза и обиколихме околностите. Най-голям поток от хора има по крайбрежната, осеяна със заведения. А ако искате панорама от високо, посетете замъкът Лекурси, превърнат в ресторант.
Около Саранда се намират някои от най-впечатляващите плажове в Албания, което е и една от причините за огромния интерес към него.
10. Ксамил
Топ попадение е Ксамил – малък архипелаг в Йонийско море, съставен от 4 малки островчета. На някои от островите има малки ресторанти, които са достъпни само с лодка.
Името си носи от съседното село Ксамил – друг много известен албански курорт. И има защо! Цветовете на водата тук са меко казано хипнотизиращи.
Наблизо се намира и древния град Бутринт – друг обект, включен в списъка на ЮНЕСКО, който заслужава да бъде посетен.
11. Извор Синьото око
Завършвам списъка с още едно уникално място – изворът Синьото око.
Намира се в национален парк и е едно от най-впечатляващите творения на природата в южната част на Албания. Той е най-големият извор в страната и най-големият източник на прясна вода.
Известен е още като „изворът без дъно“, тъй като гмуркачи са стигали до 50 метра, но не се знае колко е дълбок в действително. Не може и да се разбере, заради силното течение и високо налягане.
Постоянната температура на водата е 10 градуса, а природата наоколо също е много красива.
Посетихме още много плажове (като на повечето не помня имената), селца, градовете Корча и Поградец на Охридското езеро. И съм убедена, че има още много места, заслужаващи вниманието ни.
Заключение
Албания надмина доста очакванията ни и се оказа страхотно място за почивка. Ако оставите предразсъдъците вкъщи, съм сигурна, че ще си изкарате страхотно. Природа, плажове, планини, вкусна храна, достъпни цени = перфектно място. Не отстъпва на други европейски дестинации, като все още не е „жертва“ на масовия туризъм и още не е презастроено.
Възползвайте се, докато е време. =)
Силно се надявам публикацията за Албания да ви е била интересна и полезна. Ако имате въпроси, не се колебайте да ги зададете в коментар.
