Изворът без дъно Синьото око в Албания

Албания изобилства от невероятни природни забележителности. Ако сте решили да посетите Страната на орлите, то едно от местата, които не бива да пропускате е завладяващият извор Синьото око или Syri i Kalter, както е известно на албански. То е едно от най-впечатляващите творения на природата в южната част на страната.

А ето какво ще намерите в публикацията:

• От къде идва името му?
• Легенди за извора Синьото око
• Практическа информация за Синьото око

От къде идва името му?

Погледнете ли водата от високо, тя изглежда като яркосиньо око с преливащи нюанси и по-тъмна зеница, която се спуска надълбоко в земните недра. Хипнотизиращ с красотата си, изворът без дъно трудно ще ви позволи да откъснете очи от него.

А защо без дъно?

Интересното за този вертикален сладководен карстов извор е, че не се знае точно колко е дълбок. Макар да изглежда, че можем да зърнем дъното, заради кристално чистата вода, има само предположения за дълбочината му.

Според някои тя достига 50 метра, според други минимум 80 метра, но нито един гмуркач не е успял да достигне дъното му, заради силното налягане.

И с просто око се вижда, че водата извира със супер бърза скорост – над 18 000 литра на секунда. След това водата се влива в река Бистрица, над която минавате, за да стигнете до извора.

Температурата на водата е постоянна през цялата година и е около 10 градуса.

Въпреки ниските температури и забраната да се влиза във водата, има доста хора, които се „осмеляват“ да скочат в студените води на бездънния извор.

Често туристите хвърлят камъчета във водата, за да ги виждат как изплуват след секунди на повърхността.

Над извора е изградена малка дървена наблюдателна площадка, от която се вижда най-добре „окото“.

А сега нека споменем и как се е формирал според местна легенда.

Легенди за извора Синьото око

Един ден преди много години изведнъж се появил силен и страшен вятър, невиждан до онзи момент. Ударил брега на мястото, където се намира днешния град Саранда и от морето излязла гигантска змия.

Змията пропълзяла и стигнала до местния водоизточник, където майки с деца, наливали вода, и ги изяла. Змията се движела в района и продължила да се храни с хора и със стада овце, кози и каквото видела по пътя си.

Хората в околностите изпаднали в ужас, но един по-възрастен и смел човек решил да се намеси. Хрумнало му да направи клопка на змията.

Оставил магарето си за „примамка“ в района близо до пещерата, където се подвизавала змията, и го обградил със слама. Щом змията „лапнала въдицата“ и тръгнала да поглъща магарето, старецът подпалил сламата и тя започнала да гори и започнала да плаче.

Легендата гласи, че синьото й око до днес плаче. То паднало от високата планина и се приземило на земята, създавайки това, което днес познаваме като Синьото око.

Змията е била важен символ за древните илирийци. Но други версии на тази легенда споменават дракон. Този символ също присъства на много места в района на Делвина и Саранда. Гравюри на дракони, орли, лъвове и други митологични същества все още са запазени върху стените на Месопотамския манастир, религиозна сграда, която е построена върху езически храм.

Друго поверие гласи, че изворът е кръстен така от влюбен инженер, тъй като цветовете на водата му напомняли на невероятните очи на неговата възлюбена.

Забраненият извор

Любопитно е да отбележим и, че по време на комунистическия режим в Албания, единствено комунистическият елит и самият Енвер Ходжа са имали право да посещават извора.

И за финал – малко практическа информация за посещението ви.

Практическа информация за Синьото око

Синьото око се намира в национален парк, близо до село Музине, на около 40 минути път с кола от Саранда.

Това е най-удобният начин за посещение, но имайте предвид, че последните метри след плащането на таксата за кола са изпитание, ако сте с по-нисък автомобил и трябва да шофирате внимателно. Има опции и с такси или автобус.

Координати

Цени:

100 LEK (албански леки) на автомобил

50 LEK на човек

Работно време:

Всеки ден от 7:00 до 19:00 ч.

Препоръчвам да го посетите през седмицата, ако имате възможност, тъй като мястото не е много голямо като площ и могат да се струпат доста хора, което да развали усещането.

От паркинга се стига за около 30 метра по малко мостче през реката.

Самият район е защитена територия и е много приятен, заобиколен от буйна зеленина. Ще видите информационни табели с повече информация за флората и фауната.

Има и два ресторанта с традиционна храна, ако искате да удължите престоя си. Освен на котки и много пеперуди, може да се натъкнете и на козички.

Силно се надявам публикацията за красивия извор Синьото око да ви е била интересна и полезна. Ако имате въпроси, не се колебайте да ги зададете в коментар. Приятни пътешествия и до скоро!