„Алиса в Страната на чудесата“ на Луис Карол е истински шедьовър и една от най-любимите ми детски книги. Уж е детска, а смисълът е толкова дълбок и можем истински да вникнем в него чак като възрастни.
Любопитно е, че когато я издава за пръв път през 1865 г., критиците го „разкъсват“, заради това колко е странна. Дори препоръчват на родителите да не купуват книгата на децата си. Но години по-късно, продължава да е любима на малки и големи.
Ако и вие сте фенове на чудния свят на Алиса, или пък търсите доза вдъхновение, намерете я сред 19 от най-запомнящите се откъси и цитати от вечната книга „Алиса в Страната на чудесата“ и филмите, направени по нея.
Любими цитати от „Алиса в Страната на чудесата“
***
1. „Тайната, скъпа Алиса, е да се обградиш с хора, които карат сърцето ти да се усмихва. Само тогава ще намериш Страната на чудесата!“ (от филма 2010)
***
2. „Няма полза да се връщам към вчера, защото тогава бях друг човек.“
***
3. „Трябва да тичаш с всички сили, за да останеш на едно място, а за да стигнеш до някъде, трябва да бягаш поне два пъти по-бързо.“
***
4. “Започни от началото и стигни до края. Тогава спри.”
***
Цитати от филмите:
5. „Знаеш ли какъв е проблемът на този свят? Че всеки иска магическо решение на проблемите си, а всеки отказва да повярва в магията.”
***
6. „Ако всичко на света е безсмислено, какво ни пречи да си измислим някакъв смисъл?“
***
7. Алиса : Колко време е завинаги ?
Белият заек: Понякога, само една секунда.
***
8. „Ако всеки си гледаше собствената работа, светът щеше да се върти много по-бързо.”
***
9.
– Аз не мисля…
– Значи не бива да говориш, рече Лудият Шапкар.
***
10.
Алиса: Това е невъзможно.
Лудият шапкар: Само, ако ти вярваш, че е такова.
***
11. „Ти си луд. Откачен! Не си наред с главата… но ще ти кажа нещо… точно тези хора са най-добрите на света.“
***
Любими откъси от „Алиса в Страната на чудесата“
12.
– Кой път да поема от тук? – попита Алиса.
– Зависи къде искаш да стигнеш – отговори Усмихващият се котарак.
– Няма значение – отвърна Алиса.
– Тогава няма значение и по кой път ще поемеш – усмихна се загадъчно Котаракът.
– …стига да стигна някъде – допълни Алиса.
– О, това със сигурност ще се случи, каза Котаракът, стига да вървиш достатъчно дълго.
***
13. Убий надеждата
АЛИСА: Как може да победиш, ако си загубил всякаква надежда?
ЛУДИЯТ ШАПКАР: Първо губиш всякаква надежда, а после всичко се нарежда по най-добрият начин.
АЛИСА: Но нали надеждата умира последна…
ЛУДИЯТ ШАПКАР: Ха-ха-ха, избягай от оковите на собствените си шаблони. Мислиш, че извън пределите на надеждата има само развалини? Всъщност, само ако се лишиш от последната си надежда, ще можеш да станеш истински свободна. Нищо няма да те държи повече, ще ти е все едно и най-сетне ще получиш възможност да си съсредоточиш мислите върху това, което трябва да правиш, а не върху това какво ще стане сега. Затова, когато умира надеждата, знай – всичко едва сега започва и постъпи по друг начин.
АЛИСА: Да постъпя по друг начин по отношение на кое?
ЛУДИЯТ ШАПКАР: Няма значение. По отношение на каквото и да било… Към себе си, например. Надеждата е следствие от навика — смъртоносна инерция да запазиш старото. Убий надеждата…
***
14.
– Но аз не искам да бъда сред луди хора.
– О, нямаш избор. Тук всички сме луди. Аз съм луд. Ти си луда.
– Откъде знаеш, че съм луда?
– Трябва да си. Иначе нямаше да си тук.
***
15. Всичко ще си дойде на мястото
– Не тъжи – каза Алиса – Рано или късно всичко ще стане ясно, всичко ще си дойде на мястото и ще се подреди в красива схема като дантела. Ще се изясни, за какво е било нужно всичко, защото всичко ще се окаже правилно.
– Да, така и ще бъде. Но понякога човек има нужда от малко помощ в този процес, а не просто да чака – отвърна котаракът – необходимо е да знаеш и чувстваш, как е правилно, иначе има вероятност да не проумееш, когато всичко си дойде на мястото.
– Или можеш да развалиш всичко като прибързаш или изпуснеш момента. – добави момичето.
– Необходимо е да се действа, когато удари звънеца. След първата стъпка ще стане по-лесно, а пътят – по-ясен. Глупаво е да биеш звънеца сам, но още по-глупаво е да не го чуеш – каза котарака и изчезна, оставяйки само сива раирана опашка след себе си.
***
16.
– Ти много добре знаеш, че не си истинска.
– Истинска съм! – възкликна Алиса и се разплака.
– Няма да станеш по-истинска, като плачеш – отбеляза Туидълди. – Излишно е да рониш сълзи.
– Ако не бях истинска не бих могла да плача…
***
17. Чудеса
– Какви са тези звуци? – Алиса посочи с кимване симпатичния гъсталак в дъното на градината.
– Това са чудеса. – равнодушно поясни Котака.
– И… какво правят там? – запита отново Алиса
– Каквото е редно – случват се.
***
18. Невъзможни неща
— Човек не може да вярва в невъзможни неща.
— Смея да ти кажа, че не си се упражнявала достатъчно — каза Царицата. — Когато бях на твоята възраст, аз се упражнявах по половин час всеки ден. Какво! Понякога успявах да повярвам не по-малко от шест невъзможни неща само преди закуска…
Надявам се избраните откъси и цитати от „Алиса в Страната на чудесата“ да са ви харесали! Позволявам си да завърша с цитат от неизвестен автор, но не бих могла да го опиша по-добре:
19. „Книга-съкровище, в която ръка за ръка вървят абсурдът и мъдростта.“
