„Дете не се гледа по книга“.
Чух тази реплика около 1000 пъти, докато бях бременна, а и след това. 😀
Съгласна съм, че опитът учи най-добре, но това далеч не означава, че не можем да научим много полезни и ценни уроци и съвети от книги, свързани с родителството.
Ако и вие сте любопитни и обичате да четете, предлагам ви списък с 11 интересни и полезни книги за родители.
Да започваме!
1. Всичко за кърменето. Или почти всичко, но практично
Ако ще ставате майки за пръв път и имате желание да кърмите, горещо препоръчвам да прочетете „Всичко за кърменето. Или почти всичко, но практично“ на Хедра.
Полезно четиво, което много ще ви помогне с тази задача.
Книгата може да поръчате от тук.
2. Какво те чака, когато чакаш дете
Четох я по време на бременността и ми беше полезна. Известна е още като „Библията на бременната жена“.
Книга, която подробно обяснява характерни неща за всеки месец от бременността, растежа на бебето седмица по седмица и съдържа отговори на много от най-често задаваните въпроси по време на бременността, както и за раждането. Изчерпана е на много места, може би вече не се издава.
Следващите две заглавия са на доктор Харви Карп и ги препоръчвам, но с някои уговорки – написани са в американски стил, което на моменти леко дразни и съветите биха могли да се опишат по-сбито без многото повторения. Въпреки това, за първо дете, смятам че има какво полезно да се извлече и от двете:
3. Най-щастливото бебе
Тук най-ценни са съветите, свързани със съня на бебето.
Книгата разглежда различни начини за успокояване на бебето, обяснява защо бебето плаче, как да удължите съня на бебето, какво са коликите и как да се справите с тях – все актуални теми за един нов родител.
4. Най-щастливото дете
Полезно четиво, свързано с етапа на прохождащото дете и как да се справим с неговите емоции и тръшкания. Предлагат се различни подходи за улесняване на комуникацията с нашите „малки пещерни човечета“, както и методи как да ги научим на търпение. Не одобрявам частта с наказанията, но може да се извлекат полезни неща.
Книгата може да поръчате от тук.
Ще включа и цяла моя любима поредица на Анна Бикова, която е лека и забавна за четене, но съдържа много ценни съвети за различните възрасти и етапи, през които ще преминат вашите малчугани. Четири на брой са:
5. Самостоятелното дете, или как да стана „мързелива майка“
Тук се обяснява концепцията за „мързеливата майка“, като няма общо с това само да си лежите на дивана. 😀 По-скоро е вид изключване на „майката перфекционист„.
Засягат се следните теми в приятен хумористичен стил: как да научим детето да заспива в креватчето си, да си подрежда играчките и да се облича само; кога да помагаме на детето и кога е по-добре да го оставим само да се справи и други подобни, илюстрирани със забавни примери.
Книгата може да поръчате от тук.
6. „Мързеливата майка“, или как да ускорим развитието на детето си
Тук фокусът, както подсказва и самото заглавие е върху развитието на детето. Всички знаем как в днешно време се дават луди пари за всякакви развиващи играчки и специализирани занимания.
Авторката в тази книга ни показва, че и без тях, а само с подръчни средства, като пръчки, листенца и други, можем да ускорим развитието на децата си. Най-важни са желанието и въображението. Отново с типичния хумористичен стил ни дава много конкретни идеи.
Книгата може да поръчате от тук.
7. Децата на „мързеливата майка“ в детската градина
Тази книга е подходяща за пускане на детето за пръв път на детска градина, но и на ясла, тъй като разяснява всичко около адаптацията на детето.
Авторката ни запознава с най-често срещаните грешки при отделяне за пръв път от детето, обяснява как да ги избегнем и как най-лесно да премине адаптацията за детето, а и за родителя. Считам, че е много полезна и определено ми помогна, така че я препоръчвам, ако ви предстои пускане на ясла или градина за пръв път.
Още едно заглавие: Учениците на мързеливата майка – тази още не съм я чела, но със сигурност ще го направя, когато наближи момента за училище.
Книги, свързани с възпитанието на детето:
8. Забравеното изкуство да възпитаваш
Личният ми фаворит. Ако трябва да ви препоръчам само една от всички книги в този списък, то това би била тази. Преобърна представите ми за възпитание и отглеждане на дете и съветите наистина работят.
Позволявам си да копирам отзива, който ме накара да закупя книгата, защото аз самата не бих могла да го опиша по-добре:
„Възможно ли е да чета, докато децата ми – две свръхлюбопитни и енергични зверчета на година и половина, са в същата стая? Пробвах и резултатът ме шашна: за час и половина си дочетох спокойно „Забравеното изкуство да възпитаваш“ и даже успях да се изтегна на дивана. Близнаците се забавляваха сами?!
Нямам думи да опиша колко съм впечатлена – явно наистина съществува и друг начин за гледане на деца. Фундаментално различен. По-смислен, по-естествен, по-забавен за всички и както отбелязва авторката Макалийн Дюклеф, „доста по-тих“.
В книгата си тя описва удивителните родителски практики на маите, инуитите и хадзапите и разказва колко лесно могат да се приложат във всяко семейство. Концепцията е простичка и мъдра: не баламосвайте децата с празни забавления, а ги приветствайте в своя свят. Дайте им достъп до домакинските задачи, хобитата и интересите си и ги оставете да се включат колкото и както могат. Това е по-интересно от всяка игра и култивира отрано важни семейни ценности (като да съдействат без хленч и пазарлъци).
Независимо от културните различия, времена и моди, всички деца се раждат любопитни и готови да помагат. Поощрявани да развият тези качества в реална среда, те растат самостоятелни и отзивчиви. Нужни са само обезопасен терен за действие и забележете: воля да оставим децата си на мира.“
За пръв път попадам на подход, който препоръчва да си държа устата предимно затворена и да се намесвам в детските дела само ако е крайно наложително. Какво облекчение е да науча, че не е нужно да планирам специално график с дейности, развиващи потенциала на децата. Че няма нужда от непрекъснати обяснения, наставления и стимулации? Еха! Алтернативата ме окрилява: минимум намеса, драстично по-малко приказки, повече съвместни действия за добър пример, повече волност в програмата. (Тук вече летя!)
Изумително е как принципи, следвани още от древността, могат да решат проблемите на съвременните семейства. Като че ли е достатъчно само да си припомним, че можем да интегрираме децата в живота си. Има толкова приятни начини да бъдем пълноценно заедно! Тази великолепна книга разкрива много от тях. Но има и още: показва как да уловим онази невидима нишка, която ни държи свързани и ни превръща в семейство. Това е изкуство, което си струва да овладеем. И да предадем нататък .“
Може да поръчате книгата от тук.
Продължавам с две книги, актуални за възпитанието на малки деца (след прохождането) и справянето с тръшкане и конфликтни ситуации:
9. Най-желаното дете ме докарва до лудост
Книга, която ни кара по-добре да разберем децата си, как точно функционира техния мозък и, че в повечето случаи (особено, докато са малки) те не ни правят напук и не ни въртят номера нарочно. Това е от ключово значение.
Дадени са конкретни примери, обяснения, предложения как да реагираме в дадени ситуации, но за мен най-ценното беше, че наистина след прочитането й разбирах по-добре защо двегодишната ми дъщеря реагира или се държи по определен начин.
Автори са Даниеле Граф и Катя Зайде, а книгата може да поръчате от тук.
10. Как да говорим, когато детето не слуша
Още една книга, подходяща за бурния период, който обикновено настъпва при децата около 2-годишна възраст. Как да се справим с тръшкане, караници, форми на агресия.
Книгата е много добре структурирана, чете се изключително бързо и дава хиляди примери за начини, по които да реагираме в различни ситуации.
Цитирам някои от заглавията на главите, за да добиете по-добра представа: „Справяне с чувствата; Похвала и нейните клопки; ПОМОЩ! Децата ми се бият; ПОМОЩ! Децата ме удрят ; Страхове; Мъката от раздялата; Хленчене; Споделяне (Мое, всичко е мое!); Войни преди къпане и лягане; Проблемът с „извини се“.
Сами виждате колко актуални и „наболели“ теми са засегнати, като има още много, но най-хубавото е, че са конкретни.
Може да я поръчате от тук.
Авторите са Джоана Фабер и Джули Кинг, като тяхната по-популярна книга е „Как да говорим така, че малкото дете да слуша“. Още не съм я прочела, така че все още не мога да дам лично мнение.
11. Няма лоши деца
Като още едно от „топ попаденията“ бих посочила книгата „Няма лоши деца“ с подзаглавие „Дисциплина за най-малките“. Толкова добре е описано как да се поставят граници по здравословен и твърд начин, без наказания и крясъци. Разбира се, човек може понякога да се ядоса и да си изпусне леко нервите, но обясненията до какво водят нашите реакции и какво предизвикват у детето са наистина полезни.
„Няма лоши деца“ изцяло отрича методите като пазарене, наказания и отвличане на вниманието, които са описани в книги като „Най-щастливото дете“. На около две и аз считам, че е по-добре да се използва друг подход, но за около 1-годишна възраст, когато детето прохожда, според мен, може да се използват част от тях (лично мнение).
Отново най-ключовият момент е да позволим на децата да изразяват емоциите си, да покажем разбиране към децата, но без да им позволяваме да ни се качват на главите – тоест границите са не просто препоръчителни, те са задължителни. Изключително полезна книга, ако имате проблем с поставянето на границите.
Тъй като очевидно се интересувам от темата, обещавам да добавям нови заглавия и да актуализирам списъка с тези, които смятам, че могат да са ви полезни в нелекото предизвикателство, наречено „родителство“. Чувствайте се свободни да препоръчате и вашите любими книги, свързани с възпитание на децата в коментар.
Пожелавам ви успех и приятно четене!
