След като ви поднесохме серия от неподходящи реплики, които една майка е длъжна да преглътне след раждане, сега дойде времето и за гледната точка на бащата.
Да, и ние бащите мразим да чуваме определени изрази, най-често изречени от злобни баби, по-опитни татковци или още по-зле: най-близките ни приятели!
Ето и един бърз неполиткоректен списък с това, което не искаме да чуваме – било то, защото е неприятно, било то, защото не е вярно!
1. „Нищо няма да е същото.“
ДА, роди ни се дете! ДА, то ще е център на живота ни! ДА, животът ни ще се промени!
Все пак, това е и първоначалната идея 😊 Никой родител не си въобразява, че животът му няма да се обърне с главата надолу и навиците му (повечето от които така или иначе вредни) няма да претърпят промени.
Все пак, не е много приятно да чуеш как вече няма да ядеш, спиш или да се забавляваш както преди… най-вече, защото често не е вярно. Да, много неща се променят, някои от тях към по-добро. Just chill!
2. „Мислили ли сте вече за яслата?“
Ако живеете в София, вече знаете добре – яслите и детските градини са болна тема. Всеки е чувал поне веднъж, че няма достатъчно места в държавните такива, а частните са доста скъпи.
Моля ви, приятели, спестете ни този разговор поне в началото! И без това за правилно разчитане на точки и класирания са нужни две висшета и специални курсове при докторант. Ще минем по осеяния с болка и страдание път така или иначе, нека не си тровим живота още от първите дни.
Темата е скучна, неприятна и не на последно място – абсолютно нерелевантна за всеки друг участник в разговора, който няма дете или не живее в София.
3. „Ще видиш колко ще се промени жена ти.“
Отново деликатна тема. Ако познавате добре жена си (а няма как да е иначе), последните 9 месеца са ясна насока как и колко ще се промени. Да ви го казва някой друг, със сигурност по-малко запознат с темата, е меко казано нетактично. Не всички жени са еднакви, не всяка жена реагира по един и същи начин.
Поемете дълбоко дъх и не отговаряйте на такива подмятания.
4. „Приключи със спорта“
Мъже и спорт, друга болна тема.
Нямам приятел, който да не спортува – футбол, тенис, фитнес, тичане… та дори белот или шах. Да се лишиш от такова хоби е голяма болка. И познайте какво? Не е необходимо!
От личен опит мога да кажа, че с добра организация вкъщи и правилно планиране на свободното време, ще можете да спортувате, както преди и това да не се отрази на семейния баланс. Дори нещо повече – ще може да правите упражнения до или дори заедно с детето си много скоро.
Както често повтаря Арнолд Шварценегер „Няма начин да няма начин“.
5. „Вече проговорихте/проядохте/проходихте ли?“
Всеки е чувал нетърпимото говорене на родители в множествено число, когато става въпрос за децата им.
Не го понасях, когато нямах деца, не мога и сега. Детето си е дете, вие сте си вие. Говоря главно на вас, (чужди) майки! Спрете с тази практика, НЕ я харесваме.
6. „Слушай мен, стига с тоя Гугъл“.
И тук давам личен пример. Всички съвети в началото са добре дошли. Всички забележки се приемат, никой не се е родил научен. НО! Има едно голямо НО. Има определено количество информация, която един родител може да приеме. И най-вече – нека тази информация бъде поне научно издържана.
Например: не мога да приема съветите ви, ако ме карате да завивам и обличам твърде много детето – накрая ще умре от жега, горкото! Ще настъпи претопляне, а и то няма да си (по)каже по стандартния начин. В началото не може дори да се изпоти. Най-много да се изчерви и да започне да нервничи.
„Да бе, няма да се изпоти. Слушай ме сега, остави го тоя Гугъл“.
Да, ама не – потните жлези не се развиват веднага и в началните месеци детето не се поти. Неслучайно и не мирише. Да живее Гугъл! А вие отново поемете дъх и предпочитайте по-често науката пред баби, свекърви и други гурута, които „знаят най-добре, защото са изгледали толкова деца“.
7. „Бебето прилича изцяло на майка си“
Добре де, не ни дразни толкова, колкото дразни жените ни в обратния вариант. И все пак, си спестете това изказване! На когото и да прилича, ще бъде обичано.
Лицевото разпознаване и постоянното окачествяване на всеки един орган („носа на мама, ушите на тати, косата на дядо…“) не са най-добрият начин да започнете разговор с вероятно изнервен и недоспал родител.
А вие имате ли други „любими“ реплики?
